Какво бихте направили ако няма утре?

Предполагам всеки е чувал този въпрос. Обикновено след него следват философски мъдрости, че трябва да живеем за мига, да носим новите си дрехи, да се радваме на живота и т.н, защото никой не знае кога ще дойде този ден.

Но реално, замисляли ли сте се над тези думи: Какво бихте направили ако няма утре? Аз се опитах да помисля какво бих направил, ако знам че днес е моя последен ден на Земята. Оказа се, че ми е доста трудно да отговоря на този въпрос. Какво по дяовлите бих могъл да направя за 24 часа.

Първото нещо, което се сещам е да прекарам времето с любимите ми хора. Ще целувам дълго жена си, ще прегръщам дълго децата си и ще се смея с тях, ще кажа на родителите си колко съм горд, че точно те са мои родители и ще им благодаря за всичко, което са направили за мен, ще се обадя на най-големите ми приятели и ще им благодаря, че сме делили всичко в живота си, и че сме мечтали зедно как ще променим света и заедно сме губили и печелили в битки.

Като казах мечти и главата ми пламна с всички неща, които бих искал да направя в и всичко, което искам да постигна, с всички провалени и изгубени мечти, и неосъществени идеи. Уау! Един ден няма да ми стигне да осъществя всичките си мечти. И тогава един въпрос ми отряза главата като гилотината. Защо до сега съм си губил времето с глупости и не съм следвал мечтите си? Това е от онези въпроси, които постоянно избягвате и от които ви спира дъха и започвате да се потите без да ви е топло.

Дълго време не можах да намеря отговор на този въпрос. Най-накрая като се успокоих, отговора изплува сам. ОТ СТРАХ. От страх, че ще се проваля, от страх, че ще успея, от страх какво ще кажат другите, от страх какво ще кажат приятелите ми, от страх от самите мечти, от страх от жертвите и цената, които трябва да платя и т.н. Сложно нещо е човешката душа, хем е пълна с мечти, хем е пълна със страх от тези мечти. Този страх е свързан с усещанете, че ще изгубим нещо, което е ценно за нас. Но ако няма какво да губим – няма и от какво да се страхуваме, нали? Тогава ми хрумна нещо интересно.

Замислих се. Какво бих направил ако не се страхувам от нищо? И тогава реших да изброя нещата, които искам да направя, но поради страха от това какво ще стане утре и как ще реагират другите утре не съм се решавал да ги направя. Списъка е дълък и пълен с много лудории, ето някои мои мечти: да скоча с парашут, да имам сламена къща в Никарагуа (столицата е Манагуа), да възстановя трите стари столици на България (Плиска, Преслав и Търново) така както са изглеждали в своя блясък, да съм маркетинг мениджър на ПФК Левски София, да отида на световно първенство по футбол, да има винарна и да произвеждам свое вино, да имам книжарница, да тренирам отново айкидо, да науча японски, да отида на мач на Милан на Сан Сиро, Левски да спечели Шампионската лига, да разбера смисъла на живота и още мноооооого други.

Тогава ми мина една друга мисъл. Щях да помоля моя ангел хранител да ми даде още малко време за да се опитам да постигна всички тези неща, за които мечтая. В замяна щях да обещая да помагам на всеки човек на когото мога и с каквото мога. Основното с което бих помогнал е на накарам колкото се може повече хора да осъзнаят едно нещо. А то е, че всички преминаваме от тук и отиваме на някъде, на къде, не знам, но знам, че не трябва да си губим времето с глупости. В дна книга на въпрос: „Какво бихте казали на младите?”, Камен Донев отоговри така (цитирам по памет): „Да не си губят времето, Да не си губят времето и още веднъж за да го запомнят – не си губете времето”. Опитвам се в друдни моменти да не го забравям.

Ако ми остава само един ден ще се опитам да кажа на колкото се може повече хора: „Приятели, не си губете времето и направете всичко за което сте си мечтали. Не се страхувайте. Забравете своя страх и не си губете времето, защото то изтича…”

Аз съм щастливец, както и ти приятелю, който четеш моя блог (познат или непознат), защото нашия последен ден е още далеч или поне не се знае кога ще бъде. Но има един млад човек, за който този ден все повече наближава. Ади е на 19 г и страда от рядко срещано заболяване на костта – конвентионален остеосарком / остеобластна версия 12.0 / – злокачествен тумор. Тя се нуждае от животоспасяваща операция в чужбина, която нейното семейство не могат да си позволят и имат нужда от помощ. За повече информаиця, моля, посетете сайта www.adelinakodjabasheva.com.

Не знам, защо но си мисля, че тя има подобен списък с неща, които би направила ако не се страхува от нищо. Знам също, и че тя не се страхува. Има само един проблем и той е да помогнем на молбата и да достигне до нейния ангел хранител и той да и даде още време да осъществи всички неща от своя списъка. Не знам каква е причината тойда не чува нейната молба. Знам само, че ако се съберем достатъчно много хора можем да направим така, че той да изпълни молбата и. Нека го докажем.

Как да го направим? Изпратете дарителски SMS с текст на латиница DMS ADI на номер 17 777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M–Tel). За изпращането на дарителски SMS ще бъдете таксувани с 1,20 лв. с ДДС.

Банкова сметка за набиране на средства :
УниКредит Булбанк
BG 90 UNCR 7000 1520 6364 10 BGN
BG 43 UNCR 7000 1520 6364 80 EUR
SWIFT / BIC CODE – UNCRBGSF
титуляр на сметката – АДЕЛИНА ДЕЛЯНОВА КОДЖАБАШЕВА

Адрес: гр.Бургас , к-с”Славейков” , бл.27, вх.3, ет.6

Още нжещо, моля ви споделете информация за Ади в своите профили в социалните мрежи, ако имате блог опитайте се да отговорите на въпроса” Какво бихте направили ако няма утре?” и помолете вашите познати, приятели и читатели да изпратят поне по един sms.

Не си губете времето с глупости, защото то не спира и изтича като пясък през пръстите ни. Светът може да бъде променен, нека го правим за добро. Направете едно добро нещо, изпратете един SMS и променете света към дбро.

Доброто се връща умножено по-много и с много по-голяма сила!

Advertisements

2 thoughts on “Какво бихте направили ако няма утре?

  1. Съжалявам, не се насилих да дочета текст с грешка не само в заглавието, но и още на второто изречение…

  2. М, не се насилвай тогава. Насила нищо хубаво и добро не се случва.

    Заглавието няма да го променя. Така ще задам въпроса на приятел и смятам, че така е правилно. Благодаря за другата грешка, поправих я.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s