Какво ни спира да постигнем това, което искаме?

Днес попаднах (благодарение на жена ми) на една притча на Хорхе Букай. Честно казано направо бях потресен от нея и реших да я споделя. Какво нещо е живота…..Тази история е доказателство, че не трябва да се отказваме никога, ама настина никога в борбата си да постигнем това, което искаме.

Какво можем да научим. В спорта има една мисъл, че 90% от успеха е психика, 5% талант и 5% труд. Повярваме ли в своите сили успеха на 90% е постигнат. Мина ми друга мисъл през главата. Щом псиихчески рухналия слон не може да извади едно малко колче, на какво ли е способен той ако е психически свободен, тогава едва ли има кол и верига, които да го удържат.

Може би най-голямана поука, която си направих е, че някои неща не можем да ги постигнем сега и веднага на момента, но ако сме търпеливи и не се отказваме от целта си, рано или късно ще я постигнем. Може би са ни нужни знания, опит, воля или още нещо, което в момента нямаме, но определено ще го открием какво е, стига да сме търпеливи и да продължим да търсим.

Замислихе се какви ли вериги приковават и моето съзнание и ме спират да бъда по-добър в своята работа ката специалист по маркетинг? Дали ще имам сили да извадя и своя кол с верига :). Сетих се, че борбата и пораженията няма да ме направят по-слаб, напротив – по-силен и само така ще успея. Важно е да не стигаме до ужасния ден, в който да се примирим с участта си и да повярваме в своето безсилие.

Не трябва да се отказваме В маркетинга НЯМА НЯМА….

Ето и самата притча:

– Не мога – казах му. -Не мога!

– Сигурен ли си?- попита ме той.

– Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.

Дебелият седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:

– Нека ти разкажа…..

И без да чака отговор, започна да разказва.

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест–седем години още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.

Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.

Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.

Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме е главата: “Не мога, не мога и никога няма да мога.”

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.

Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:

-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.

Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….

Хорхе Букай
Цялата си душа!

Advertisements

15 thoughts on “Какво ни спира да постигнем това, което искаме?

  1. Привет Иван,
    Благодаря за линка към моя блог. И аз те добавих.

    Някъде бях прочел една мисъл, че човек е „програмиран“ да мечтае само за неща, които може да постигне и, че ако го осъзнаем, няма невъзможни неща 🙂

  2. Прекрасна илюстрация… и много верни изводи. Струва ми се, че ако правехме реални преценки в различните житейски ситуации, вместо да се влияем от чужди или собствени внушения животът ни щеше да е толкова по-лесен.. пък и вероятно по-приятен. „Мога“ е най-важният глагол… нищо не е постижимо докато не сме сигурсни, че е постижимо.

    1. Адриан,

      Много съм съгласен, че се влияем от чужди внушения в живота. Много често те са най-големия кол, който ни задържа и е най-трудно да се преборим с тях.

      Човешката злонамереност е ужасно нещо. Това, което аз съм осъзнал е, че човек не е това, което другите хора мислят за него, а това, което той мисли за себе си.

  3. Много интересно, че когато готвя някаква маркетингова компания, тези фирми от списъка, за които съм си пожелала да проявят интерес към предложението ми, обезателно ни се обаждат!

  4. Нямам възражения по тезата на Вашата публикация.
    Що се отнася до „Окованият слон”…
    Притчата е написана от позицията „разумни на планетата са само хората, другите са просто животни”. Или иначе казано, „върхът на пирамидата”. Предназначена е като пример, разбираем за мнозинството хора.
    Затова поведението на слона е обяснено чисто по човешки – така се случва с човеците.
    А от гледна точка на слона обяснението е съвсем друго и много елементарно, но това не е тема тук.
    Забележка за всеки случай: зная добре кой е Хорхе Букай.

  5. Браво, Стефане!

    Историята е чудесна – много проста, но много реална.

    Аз съм забелязал, че при мен се получава следното нещо: когато дълго време се боря за определена кауза, желание, резултат, стигам до един момент, в който съм на ръба да се откажа. И точно тогава, ако успея да издържа без да се отчая, след известно време постигам целта. Всъщност този вододел е като ограда, която трябва да преодолееш, но след като я прескочиш, виждаш, че като много дебела стена, по която ще се наложи да вървиш, докато скочиш на „успешната“ страна.

    Успех!

    1. Привет Веско,

      Много ми е приятно да ти кажа добре дошъл в блога и да видя твой коментар.

      Много образно си го описъл.

      Понякога съм си мислел колко различни извода може да си направи човек от подобна ситуация. Когато стигнем момента, в който ни е най-трудно и сме на ръба да се откажем можем да вземем едно от тези две решения:

      1. Да се откажем, защото трудностите ни показват, че това не е за нас и е по-добре да насочим усилията си в друга посока.
      2. „На зазоряване става най-тъмно“ и трудностите стават повече с наближаване на успех и това е доказателство, че сме близо целта.

      Интересното е, че различните хора избират едно от тези две решения. Опитвам се да взема решение на база желанието да постигна определена цел.

  6. Графът,
    Добре дошъл в блога.

    Бихте ли споделили какво е обяснението от гледна точка на слона според вас?
    Въпроса ми е добронамерен, защото явно вие имате различен подход на мислене и ще ми е приятно да го споделите.

    1. Благодаря за посрещането, Стефан! 🙂
      С удоволствие ще Ви отговоря. Но преди това по Вашата тема, за да не останете с погрешни впечатления.
      Вие пишете „Замислих се какви ли вериги приковават и моето съзнание и ме спират да бъда по-добър в своята работа ката специалист по маркетинг? Дали ще имам сили да извадя и своя кол с верига”. Това е главният много съществен въпрос! Можем ли и до каква степен да осъзнаем, че съзнанието, психиката, душата ако щете е способно да управлява живота ни – дори и неговите физико-биологични параметри (имам лични примери!).

      По притчата. Не критикувам Букай, напротив – той е намерил сполучлив начин иносказателно да каже разбираемо сложни неща. Тя е адресирана към хората и единствено трябва да бъде ясна в поуката си – това е изискването към притчите.
      За слона. Ами той просто е наясно със ситуацията. Знае много добре, че може лесно да се освободи, но защо му е? Начинът на живот му харесва – представления, внимание и възхищения от хората, сигурна храна… Сигурен съм, че ако някой го попита ще се усмихне и ще намери начин да потвърди (животните са много изобретателни в това отношение).
      Ако ви интересува защо мисля така можете да погледнете при мен в категорията „Човекът и животните” http://vascont.wordpress.com/?cat=26287388 и по-специално „Език от рождение” в нея.
      Извинете, че стана дълъг коментар, но нямаше как по-кратко да е ясно. 🙂

  7. Здравейте Стефан,

    Поздравления за блога. Аз също много се интересувам от маркетинг, предприемачество, мениджмънт, макар че, формалното ми образование не е свързано с тези области.
    Относно притчата, която ме разплака, защото правя паралел със самата себе си, най-лошото е, когато не само просто познати хора ти казват, че не можеш, че няма да стане, че няма да успееш, а и най-близките ти (семейството) разсъждават по същия начин! Тогава наистина, човек се чувства толкова сам, неразбран и обезкуражен, че подобно отношение може да го спре да опитва отново.

  8. Привет Newhair,

    Добре дошла в блога.

    Тази ситуаиця е наистина трудна. Винаги е по-лесно да се говори отстрани. Днес прочетох една много интересна мисъл:
    „Никой не постига успеха, който надхвърля и
    най-безумните му очаквания, ако не започне с безумни очаквания.“ Ралф Чаръл

    В една своя книга Сет Годин, балгодари освен на хората, които го подкрепят и на хората, които не са го подкрепяли. Той казва, че винаги се мотивира когато му кажат, че нещо не може да се направи. Вярвам, че е така, но доста усилия трябват да се скъса веригата. Мисля, че тогава нещата са по-лесни.

    Лесно е да го кажа отстрани, но постоянство, вяра и все напред и нещата лека полека ще започнат да се случват 🙂

  9. @Newhair затова трябва по-често да подаваме ръка на тези, които имат нужда от нея независимо от това колко често някой подава на нас-вдигай глава и напред!
    Много е Deja vu тази история Стефан :)!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s