10 неща, които не знаете за мен

Малко със закъснение продължавам щафетата предадена ми от Радислав Кондаков и започната от Пламен Петров за разкриване на Моите 10 малки тайни. Това е първата блог игра, в която участвам и за мен е удоволствие да се включа. Искам да благодаря на Радислав за поканата.

От доста време си мисля да включвам в блога и по нещо различно, което не е толкова свързано с маркетинга за да не изглеждам като някакъв луд и спекан кариерист с дебели диоптри, който само за работа мисли. Мисля, че съм доста далеч от този тип хора. Благодарение на поканата на Радислав ще сложа начало на първата различна публикация в моя блог за маркетинг.

Ето някои неща, които не знаете за мен.

1. Голямата ми детска мечта беше да стана футболист. Донякъде успях :). Тренирал съм доста години футбол като съм минал през всички групи деца, юноши и на 15 г. стигнах до мъжкия отбор на Черноломец (Попово). Някой ще каже к`ви са пък тия. А да видим сега кой се интересува от футбол….Черноломец (Попово) е първия финалист за Купата на съветската армия през 1946 г., заедно с „Левски“. Да това е истина. Играл съм във „В“ група. Дори в някои мачове съм бил капитан :). Поради различни причини не успях да продължа с футбола. Старите футболисти казват, че от студент футболист не става :). Като влязох в университета нещата се получаваха все по-трудно и като капак на всичко ми се случи инцидент със здравете, който сложи край на „кариерата“ ми като футболист. Луд фен съм ЛЕВСКИ, даже съм трето поколение левскар, а и моя син (макар и на 1 г. и 6 м.) също е левскар. Е тъй де аз има СИН, нямам червен или зелен :).

2. Като малък ми писаха ЕДИНИЦА за подсказване. Още помня буквите с червено ЛОШ 1 :). Един съученик го изпитаха по математика и аз му казах как да реши задачата. На него му писаха тройка и като му нанасяха оценката учителя го попита: Кой ти подсказа и той каза: мииии Стефан :). Сега ми е смешно, ама тогава какъв страх брах как ли ще реагират нашите. Бях отличник и това беше доста стресиращо за мен. Баща ми се позасмя и не ми се караха много. В крайна сметка аз си занех как да реша задачата. Какво да се прави, това са тъпи комунистически и гадни казармени наказания да те унижат за назидание пред всички. Да ама не :). Оттогава винаги подсказвам и помагам когато мога :).

3. Не мога да приписвам и винаги спичам и е лесно да ме хванат ако съм с пищов. По време на студенството ми не съм преписвал за нито един изпит. Наблягах на четенето и после на празнуването след изпитите :). Малко съм от кръжока „Пречат ми ръцете“ :).

4. Изпитвам ужасен страх от змии и гадни малки насекоми. Когато ми се наложи съм се справял с този страх, но уууууууууууу мразя ги.

5. Винаги съм искал да скоча с парашут. Даже като по-малък се надявах да ме вземат в казармата парашутист :). И с бънджи не съм скачал. Това е някакво желание за летене и свобода, но все още не мога да събера смелост, но ще стане…..

6. Напивал съм се в училище. В 11 клас една сутрин с 3-ма мои приятели (Лъчо (той ми е кум на сватбата), Дефото и Зойката) изпихме 1 бутилка коняк почти на екс и се начаткахме яко и беше много весело, прекарахме най-страхотия учебен ден :), особено по руски език и история :).

7. На изпита ми за шофьорска книжка изпитващия беше гадняр и искаше пари за да пусне всеки. На изпита бях с още 3 човека и тази информация ни я предаде нашия инструктор. Аз му казах, че съм взел висше образование без да плащам и че няма да давам пари за изпит като шофьорския и ще го взема честно. Инстуктора ми каза, че няма да успея и ще ме скъса, защото изпитващия бил гаден и аз избухнах, че България няма да се оправи никога докато има такива хора и им се позволява да правят такива неща и че подкупи, не давам. Много се натоварих и притесних, че чак забравих да дръпна ръчната 🙂 като тръгвам. Ама го взех честно. Това е малка, но за мен си е голяма победа.

8. Като студент бях на бригада в Щатите и имах възможност да остана. Аз избрах да се върна в България. Бях с един мой много близък приятел, който искаше да останем двамата, но аз не се съгласих, той в момента е там. Не съжалявам за избора си, въпреки, че в някои моменти ми е много трудно, като на всеки друг :). Обичам родината си. С моя приятел въпреки, че сме далеч един от друг сме все още близки и поддържаме вразка. Той ще се сети кой е :).

9. Някой ден ако успея да осъществя повечето си идеи и забогатея (звуча като скъсан пиян студент, който философства за смисъла на живота :)) имам мечта да възстановя трите български столици Плиска, Преслав и Търново както са били в разцвета си, като архитектура, вътрешно обзавеждане, бит, култура и т.н. Мисля, че е възможно, а и ще е уникално, никъде по света няма такова нещо. Дай боже.

10. Една година около Коледа като ученик може би 4 клас вечерта се прибирах и срещнах един съученик и той ми каза, че нямат коледна елха и е тръгнал да търси такава. Аз реших да му помогна и се сетихме, че в двора на училището има градинка с няколко елхички (4-5), които бяха малко по-високи от нас на височина. Не мислихме много, беше студено и тъмно и решихме да отрежем една от тях. Направихме го. Дълги години като се строявахме за различни празници в двора на училището (то е и гимназия и съм учил до 11 клас в него) съм ги гледал тези ехички – високи и стройни и между тях една ниска елха с отрязан връх и съм се смял тихичко на детската си лудост и доброта :).

11. За редовни читатели една тайна бонус. Къпал съм се февруари през зимата и в снега в морето. Е, вярно беше след поправките, които с колеги взехме, а и да не забравяме, че алкохола прави чудеса с хората 🙂 🙂 🙂 🙂 :).

Беше ми много приятно да си поспомня някои лудости, които съм вършил. Някои неща си остават само като спомени и не са много за публикуване :). Както е казал Вазов: „Лудите, лудите – те да са живи“. Лудоста в комбинация с доброта е много добро съчетание за интересен живот и гаранция за постигане на мечтите :).

Предавам щафетата на Поли Козарова, Маргарит Мисирджиев, Ивелина Атанасова, Тодор Христов.

Advertisements

13 thoughts on “10 неща, които не знаете за мен

  1. 8. Като студент бях на бригада в Щатите и имах възможност да остана. Аз избрах да се върна в България. Бях с един мой много близък приятел, който искаше да останем двамата, но аз не се съгласих, той в момента е там. Не съжалявам за избора си, въпреки, че в някои моменти ми е много трудно, като на всеки друг . Обичам родината си.

    Ако имам възможност няма да се замисля. Може би за това уча немски в момента. Живея с максимата, че родината ми е там, където се чувствам най – добре!

  2. Това е въпрос на личен избор и лична мечта. Не трябва да се противопоставят нещата. В крайна сметка живеем във време, в което всеки може да избере къде да живее и къде да работи. Важно е човек да се чувства на своето място.

    И двата варианта си имат своите предимства. Често най-важните решения ги вземаме под влияние на емоции и чувства. Но все пак, всички слушаме сързцето си къде се чувстваме най-добре.

    Ако бях останал в Америка нямаше да се запозноя със жена ми и нямаше да имам семейството, което имам. А него не го давам за нищо на света.

    Тук няма едно правилно решение.

    1. Америка е близо и далече. Но може би колкото повече човек е извън България, толкова повече му липсва. Може би хората в чужбина чертаят плановете си по-отдалече, макар че не винаги се сбъдват, те винаги са свързани с България, поне за мен. Никога нищо не се знае. Но едно е вярно със сигурност

      „Тhe choice we make, not the chance we had, determined our destiny“ .

      Със Стефчо доста лекции сме изяли и водка изпили 🙂 .

      Много добро попадение с рубриката. :))))))

      КОД: ЛУКАНКА 🙂 за снега.

      1. Привет Левскар :),

        Много се радвам да видя твой коментар в малкото ми блогче :).

        Никога не казвай никога, така е
        Прав си за избора, който правим и за съдбата.

        Надявам се да ни предстои още водка да изпием заедно 🙂

        Кода го приемам и не съм го забравил. Старите хора казват, ако е писано ще стане. Да, ама не. Ние го пишем и ако ние го напишем, тогава ще е написано, ако ме разбираш какво искам да кажа. Всичко зависи от нас.

        Ами боец…аз съм насреща ако решиш да отворим пещерата с кода, вярвам че ще открием съкровище. Но няма как да го направя сам. Така, че чакам те…………………

  3. Яко, ти си един честен левскар :P, при това родолюбец.

    Това за Плиска, Преслав и Търново е супер идея.

    Благодаря, че се отзова 🙂

  4. Ето човек, който не се притеснява да си споделя успехите и неуспехите. В крайна сметка малките, наглед дребни и откачени неща оставят най-голям спомен у нас самите. Много ми хареса 🙂

  5. Radislav,

    Аз благодаря за поканата.

    Направо съм си луд патриот :).

    По времето на Людмила Живкова е било започнато възстановяването на Царевец, но с падането на режима е замразено.

    Брат ми е археолог и с него често съм си говорил за тази идея и наистина вярвам, че може да се осъществи. Но с много средства.

  6. Привет Антония,

    Добре дошла в блога. Лудоста е част от човешката душа и понякога тя е в основата на великите постижения в човешката история и смятам, че не трябва да се страхуваме от нея :).

  7. Много ми харесват мечтите ти! И онази за библиотеката. Не знам обаче дали трябва да се чака да се спечелят толкова пари или нещо да се промени, та да бъде забелязано предимството да бъдат възстановени тези места.

    1. Благодаря Кремена.

      До колкото знам преди промените е било започнало възстановяването на Царевец, но слез 89г. нещата спират. Всичко е въпрос на приоритети, план и стратегия. Трудно постижимо е, но няма невазможни неща.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s