Sacrifice working


Този израз го чух от един познат от фирма, която ни е бизнес партньор в работата ми. Това е човек за когото имам високо мнение и съм научил доста неща от него. Според мен значението на sacrifice woringk е работeщ саможертвено или саможертвена работа (свободен превод). До сега не бях чувал този израз и ми стана интересно значението му. Реших да го споделя и малко да поразсъждавам над него.

Моя познат използва този израз като имаше предвид работа, при която човек влага изключително много усилия, често остава
след края на работното време, лишава се от своята почивка в името на работата си и почти непрекъснато мисли за работа и как да свърши по-добре задачите си. Смисълът е подобен на работохолик, но може би в малко по-пресилена форма. Да приемеш работата си като лично призвание и да обвържеш личиня си имидж с този на фирмата, в която работиш или идеята, която се опитваш да разпространиш. Да си ангажиран изцяло с проблемите в своята работа и да вярваш страстно в това, което правиш, че то има смисъл. Да мислиш непрекъснато как да подобриш нещата, да откриеш по-добрия начин на работа и да се справяш по-добре.

Мисля, че петък вечер е подходящо време да ви попитам: „Какво мислите за sacrifice working“? Работите ли по този начин? Приемате ли този начин на работа? И може би най-важното има ли смисъл според вас от това човек да работи саможертвено?

Ще ви кажа моето мнение като ви разкажа кратка историйка от моя живот. Дълго време тренирах футбол, като започнах от деца, юноши младша възраст, старша възрас и мъжкия отбор. Тренирах футбол в Попово (отбора се казва Черноломец), успях да стигна до мъжкия отбор още на 15 години. Играл съм във „В“ група. Между другото Черноломец (Попово) е първия финалист за купата на България (тогава Купата на съветската армия) през 1946 г срещу Левски. Един от треньорите ми каза една мисъл, която запомних за цял живот: „Ако след мач, не си ударен, нямаш кръв или просто не те боли някъде, това означава, че не си дал всичко от себе си и няма как да очакваш да постигнеш победи, развитие и да ставаш до-добър“.

Аз вярвам в тази мисъл и винаги се стремя да дам всичко от себе си. Според мен за да се развива човек и да постигне успех в своята професия той трябва да е отдаден на нея и да е склонен на саможертви. Ако човек разсъждава, че е на работа от 8 до 18:00 и чака просто да „удари звънеца“ и да си тръгне той не може да очаква да научава нови неща, да става по-добър в работата си, да постигне успех и да печели повече. Вярвам, че това е начина за развитие: много труд, работа, непрекъснато усъвршенстване, учене, много опити, екпериментиране и малко късмет. Без човек да предизвиква себе като непрекъснато е в напрежение да търси по-добрите решения няма как да разшири своите познания и граници и да постигне успех.

Имаше една мисъл, ще я кажа по памет: „Мислите ли, че Донълд Тръмп е в 18:30 в къщи на дивана пред телевизора“? Аз вярвам, че
sacrifice working е начина за да постигне човек успех и да печели повече. Вече всеки сам разбира успеха. Мисля, че това е начина човек да осигури добро бъдеще на семейството си и да постигне своите мечти и да промени първо своя живот и след това света. Нищо не идва даром на този свят и човек трябва да се потруди – колкото повече, толкова повече получава. Наскоро прачетох една интерсена дзен мисъл: повторението ни прави майстори (благодаря на Валентина Николова, че я сподели в NovaVizia) и тя също е потвърждение на sacrifice working.

Нямам предвид човек да се ожени за работата си или да се разболее от претоварване, а дали сте склонни да в името на успеха, мечтите си и по-добри живот на вас и семейството си да работите здраво и саможертвено?

С много голям инетрес ще очаквам вашите мнения.

Advertisements

10 thoughts on “Sacrifice working

  1. „Ако след мач, не си ударен, нямаш кръв или просто не те боли някъде, това означава, че не си дал всичко от себе си и няма как да очакваш да постигнеш победи, развитие и да ставаш до-добър „.

    Страхотна мисъл. Отразява действителноста на 100%.
    Хората не разбират, че успехът и провалът вървят ръка за ръка. Всеки, който е постигал нещо достойно в живота се е провалял достатъчно пъти, за да проумее къде греши. Упял е този, който е дал всичко от себе си независимо от препятствията.

    Най – важното, е че човек печели и в двата случая.

  2. Привет Анастас,

    Добре дошъл в блога и благодаря за коментара.

    „успехът и провалът вървят ръка за ръка“ – съгласен. Има много мисли за успеха и провала и наистина трябва да се учим и от провалите. Имаше една японска поговорка: Не е важно колко пъти си паднала, а колко пъти си станал“.

    Бачкане му е майката 🙂

  3. Привет UZI-то,

    Добре дошъл в блога и благодаря за коментара.

    Според мен печалбата не трябва да е само цел за да не се променим като изкачваме стълбицата на успеха, както е в „приказка за стълбата“ на Смирненски.

  4. здрасти, xаресват ми разсъжденията ти над този израз.

    какво ще кажеш обаче за един друг израз, а именно – „work less, do more“ 🙂

  5. Има хора жертващи се за работата си. Трябват такива личности, но те същевременно трябва и да се стимулират подобаващо от работодателите си (премии за добре свършена работа, преференции, уважение и още поне десетина фактора). Съвета ми към работодателите: ценете точно тези кадри, те ще милият с вас за бизнеса ви, ще ви помагат денонощно и ще са лоялни. Предадете ли ги – вие губите!

  6. Привет vladye,

    Благодаря за включването.

    „work less, do more“ е страхотна мисъл и много я харесвам.
    Според мен за да се постигне висока ефективност е необходим сериозен опит, който се постига с много работа и всеотдайност.

    Ако мога да се изразя така: „work less, do more“ е следващото по-високо ниво на развитие, според мен.

    Мисля, че постигането на такава висока ефективност е резултат от много опити/грешки и много труд за да откриеш своя начит на работа: „work less, do more“.

    Благодаря за коментара и ще ми е приятно да общуваме.

  7. Николай,

    Много точно го каза: „Съвета ми към работодателите: ценете точно тези кадри, те ще милият с вас за бизнеса ви, ще ви помагат денонощно и ще са лоялни. Предадете ли ги – вие губите!“

    Трудно е в България, но вярвам, че ако човек страхотно си върши своята работа рано или късно ще попадне на готин работодател или още по-добре той ще стане готин работодател.

    Благодаря за коментара Николай. С интерес ще очаквам и други твои коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s